Българийо, Българийо...с мъка в сърцето си мисля, нима точно ти не бе онзи светъл идеал за „чиста и свята република“ преди близо сто и четиридесет години, нима  многобройни твои чеда не  оставиха костите си по канари и урви заради мечтата да те видят свободна, нима децата на Батак не видяха как семействата им биват изклани пред тях. Нима онази малка църква край Перущица не се превърна в гробница ,пазител на зловеща храброст.  Нима твоят народ не успя да се съхрани цели пет века под надвисналия ятаган.

Болно ми става като виждам как се забравя българското, как народа знае всички поп-фолк изълнители, но няма идея кой е“ Хаджи Димитър“, кой е „Индже“ или „Серафим“ от едноименните творби. Жалко е да видиш как грима,силикона, фалшивите идеали и голите тела изместиха народния дух.

Болно ми е, че виждам как мадежта ти, Българийо, се принуждава да замине по чужбина, само за да живее нормално.Но както казваше Джоко Росич, поклон пред паметта му, „Заминават в чужбина, защото искат всичко да им бъде уредено. Само, че това, което е хубаво и е уредено там, не сме го направили ние, а са го направили те. Направили са го за себе си. Когато свърши Втората световна война, почти цяла Европа беше на нула. Това е показано във филмите на италианския неореализъм – филмите на Висконти, Фелини….Само, че другите са се запретнали и са спретнали страните си. Това става не като емигрират, а с жертва на едно-две поколения в името на това децата и внуците им да бъдат добре. Ние не сме го направили.“

Болно ми е, че ни е налегнала забравата, че бавно, но сигурно забравяме светлите личности от нашата историята,  злобата ни е обзела, завистта... Дотам сме озверели, че не можем да се зарадваме искрено на чуждото щастие. Искреността стана много рядка. Болно ми е! Болно ми е, че много българчетата днес не знаят, кой твой син „виси със страшна сила“ на черното бесило край град София.

Боли да виждаш как масово хората живеят в мизерия, едва преживяват... как целенасочено се дълбае в плът и в душа, докато не остане само бездушна черупка, озлобена към света.

 

Крайно време е да се събудим!Целенасочено се поощрява разединението сред народа, целенасочено ни се насочва вниманието натам, накъдето е удобно на определени хора. Стига толкова! Дойде време да намерим онази тлееща възрожденска искра в нас и да запалим пламъка на "родното"  отново, да променим системата! Народното събрание е пълно с народни представители(или поне би трябвало, щом получават такива заплати е редно най-малкото  да присъстват на заседанията си...) Те са НАРОДНИ представители, щом народа масово е недоволен, значи те не си вършат работата.  „Ти, българино, не се мами, знай своя род и език и се учи на своя език!“ Помнете кои сте! Знайте, България я е имало и преди нас, ще има и след нас, но именно от нас зависи в какво състояние ще я предадем на следващото поколение! „Сговорна дружина, планина повдига!“ е казал народа, нека го докажем!